|
on Accounting and Auditing |
| By: | Xuyang Chen |
| Abstract: | This paper investigates how the OECD's global minimum tax (GMT) affects multinational enterprises (MNEs) behavior and countries' corporate taxes. We consider both profit shifting and capital investment responses of the MNE in a formal model of tax competition between asymmetric countries. The GMT reduces the true tax rate differential and benefits the large country, while the revenue effect is generally ambiguous for the small country. In the short run where tax rates are fixed, due to tax deduction of the substance-based income exclusion (SBIE), a higher minimum rate exerts investment incentives but also incurs a larger revenue loss for the small country. We show that under high (low) profit shifting costs the former (latter) effect dominates so that the small country's revenue increases (decreases). In the long run where countries can adjust tax rates, the GMT reshapes the tax game and the competition pattern. In contrast to the existing literature, we reveal that the minimum rate binds the small country only if it is low. With the rise of the GMT rate, countries will undercut the minimum to boost real investments and collect top-up taxes. For small market-size asymmetry and intermediate profit shifting cost, the revenue loss from the elimination of profit shifting may dominate the revenue gain from taxing the true profits generated by substantive activities, so that even a marginal GMT reform may harm the small country. Otherwise, it can raise the small country's tax revenue. |
| Date: | 2024–09 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:arx:papers:2409.05397 |
| By: | Liu, Sheng (School of Economics and Trade, Guangdong University of Foreign Studies); Feng, Haibo (School of Economics, Jinan University); Xu, Yongyi (School of Economics, Jinan University); Xu, Fei (Department of Economics, Umeå University) |
| Abstract: | Tax incentive policies are an important means for governments to encourage corporate innovation. The issue of policy composite fallacy exists under certain conditions, which has been overlooked by existing studies. Based on China's tax survey data from 2008 to 2016 and employing the method of constructing the marginal effective tax rate for enterprises, this paper empirically tests the effects of tax rate-based incentives, tax base-based incentives, and their combined policy effects. The following findings are obtained: tax base-based incentives consistently promote corporate innovation through the innovation risk-sharing mechanism. Whether tax rate-based incentives promote innovation depends on the extent to which the expectation of compensating for innovation risk loss through tax rate incentives is met. The combined policy effect of tax base- and tax rate-based incentives also depends on the level of government risk-sharing and the expectation of compensation for corporate innovation risk loss, with empirical results showing that the combination of the two policies impedes corporate innovation; compared with tax rate-based incentives and their combination, tax base-based incentives have a greater and more lasting impact in terms of lagged effects. Finally, the paper conducts a heterogeneity analysis on enterprises with different levels of innovation and different property rights. The conclusions of the article provide theoretical and practical bases for optimizing the combination of tax incentive policies and improving the quality of innovation. |
| Keywords: | Tax incentives; Risk sharing; Innovation |
| JEL: | H20 O10 O31 |
| Date: | 2024–09–24 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:hhs:umnees:1027 |
| By: | Owens, Jeffrey; Wamuyu, Ruth |
| Abstract: | The international tax framework has undergone several changes that present constraints to the use of tax incentives. This Perspective highlights these constraints and explores the potential opportunities, beyond the corporate tax realm, available to countries to attract foreign direct investment. |
| Date: | 2024 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:zbw:colfdi:302797 |
| By: | Ryoji Koike (Director and Senior Economist, Institute for Monetary and Economic Studies, Bank of Japan (E-mail: ryouji.koike@boj.or.jp)) |
| Abstract: | This paper overviews the developments of the Bank of Japan's balance sheet from the Meiji era to postwar reconstruction. The paper assesses balance sheet items in terms of both nominal values and ratios to nominal GNP, using semiannual and monthly data reassembled from historical materials. In the semiannual data, the ratio of total assets to GNP remained at 10-15 percent in peacetime but increased to 19-48 percent in wartime, whereas it was 16 percent at most during financial crises. Meanwhile, banknotes remained stable, at 8-11 percent, except in the Bank's early years and at end of the Pacific War in 1941-45. The monthly data capture short-term changes during financial crises and rapid changes in economic and financial institutions, such as the 1923 earthquake, the return to the gold standard in 1930, and the emergency measures in 1946 that voided old banknotes to reduce money in circulation. These data provide useful information for research in history fields such as the identification of exogenous shocks. |
| Keywords: | from the Meiji era to postwar reconstruction, the Bank of Japan's balance sheet, historical records, semiannual data, monthly data |
| JEL: | N25 Y10 E58 |
| Date: | 2024–08 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:ime:imedps:24-e-07 |
| By: | Mark A. Aguiar; Benjamin Moll; Florian Scheuer |
| Abstract: | Standard optimal capital tax theory abstracts from modeling asset prices, making it unsuitable for thinking about capital gains and wealth taxation. We study optimal redistributive taxation in an environment with asset price changes, adopting the modern finance view that asset prices fluctuate not only because of changing cash flows, but also due to other factors (“discount rates”). We show that the optimal tax base (i) generally differs from the case with constant asset prices, and (ii) depends on the sources of asset-price changes. Whenever asset prices fluctuate, and are not exclusively driven by cash flow changes, taxes must target realized trades and generally involve a combination of realization-based capital gains and dividend taxes. This result stands in contrast to the classic Haig-Simons comprehensive income tax concept, as well as recent proposals for wealth or accrual-based capital gains taxes. |
| JEL: | E6 H21 |
| Date: | 2024–09 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:nbr:nberwo:32951 |
| By: | Ventsislavova Georgieva, Daniela |
| Abstract: | Цел на изследването е да се определят основните ползи и рискове за развитие на иновационния потенциал на българските предприятия и региони от участието им в ГВДС. Предходното може да подпомогне разработването на подходящи политики и стратегии за ефективно управление на глобалните вериги за добавяне на стойност и ограничаване на негативните ефекти от потенциални събития с извънреден характер чрез повишаване на иновационния потенциал на микро- и макрониво. Това ще позволи впоследствие да се анализират измеренията на въздействие на глобалните вериги за добавяне на стойност върху конкурентоспособността на регионите, на територията на които са локализирани включените в тях български фирми. Постигането на тази цел ще допринесе за разширяването на научното знание в изследваната област, като може да подкрепи прилагането на стратегическата рамка на страната в областта на интелигентната специализация, икономическата трансформация и дигитализацията на производствените процеси. Обект на изследване в монографията са глобалните верига за добавяне на стойност, разглеждани като система от стопански субекти и процеси, обединени по етапи на добавяне на стойност и разположени на територията на различни национални и регионални икономики. Те са изследвани в контекста на въздействията, които имат върху иновационния потенциал и конкурентоспособност както на предприятията, така на регионите. Предмет на анализ са положителните и отрицателните въздействия, възможностите и рисковете от участие в ГВДС върху иновационното развитие на предприятията и регионите, в които извършват те дейност. Като методологическа основа е използван инструментариум от научноизследователски методи и подходи, в т.ч. методът на ретроспективния анализ, сравнителният метод, методът на анализа и синтеза, диалектическият метод. В подкрепа на избраните методи и за структуриране на целите, задачите и конкретните етапи на анализа са използвани историческият, логическият, комплексният, системният, индуктивният и дедуктивният подходи. За целите на кабинетното проучване е направен преглед на научната литература в областта на глобалните вериги за добавяне на стойност, както и на някои нормативни документи, имащи пряко или косвено отражение върху развитието и управлението на ГВДС. За целите на емпиричното проучване е използван метода Делфи и метода на конкретните ситуации. Представени са и данни от проведено авторово стандартизирано социологическо проучване. Основната изследователска теза е, че глобалните вериги за добавяне на стойност влияят положително върху иновационния потенциал, растежа и конкурентоспособността на предприятията и регионите, в които са позиционирани те. Същевременно обаче крият съществени рискове от зависимост и натиск от страна на водещите по веригата фирми, което в дългосрочен план може да намали добавената стойност на крайния продукт и да изложи иновацията на риск. На тази основа в рамките на настоящия труд са развити следните хипотези: • Иновационният потенциал на глобалните вериги за добавяне на стойност допринася за повишаване на конкурентоспособността на икономиката (национална или регионална). • Участието в глобални верига за добавяне на стойност има положително влияние върху иновационния потенциал на предприятията, в частност за разпространение на технологично ноу-хау и капацитета на местните фирми да го абсорбират и прилагат. В резултат глобалните вериги за добавяне на стойност се превръщат в един от значителните съвременни канали за разпространение на технологично ноу-хау и иновационна култура. • Целенасоченото развитие на иновационния потенциал на глобалните вериги за добавяне на стойност и ясното идентифициране на рисковете и заплахите по веригите може да бъде обект на стратегически решения и по този начин да подкрепи усилията на правителствата при решаването на икономически и социални предизвикателства. • Процесите на дигитализация оказват положително влияние върху иновационния потенциал на глобалните вериги за добавяне на стойност, в частност на разпространението на технологично ноу-хау и капацитета на местните фирми да го абсорбират и прилагат. Същевременно обаче крият рискове от теч на данни и кибератаки. • В контекста на текущата икономическа, социална и геополитическа ситуация в страната ГВДС остават „неразбран“ инструмент за подобряване на иновационния потенциал, изискващ целенасочени дейности по изграждане на знания и компетенции за ползите и възможностите от участие в подобни вериги. |
| Keywords: | Глобални вериги за добавяне на стойност, иновации, предприятия, региони |
| JEL: | O10 O30 |
| Date: | 2024 |
| URL: | https://d.repec.org/n?u=RePEc:pra:mprapa:122129 |